„ОБЕТОВАНА ЗЕМЯ” („ОБЕТОВАННАЯ ЗЕМЛЯ”)
Мина Борисова Карагьозова (р. 1955 г.)
Болгарские поэты
Перевод: Валерий Латынин
Мина Карагьозова
ОБЕТОВАНА ЗЕМЯ
Момичето замина за Америка.
Не трябваше да я оставям, тя ми е сестра,
но твърде стара съм да я последвам
и твърде млада просто да умра.
Животът ми е тук – във тази
толкова ограбвана страна.
Уж свободни сме, но от омраза – не,
и сякаш тук е имало война.
Вървят през вековете гурбетчийските кервани,
след тях изпращат майките сълзите си.
Надежда, мъка и любов на възелче събрали,
мълвят към Майка Богородица, молитви.
„О, Майко Божия, обичай ги, закриляй ги,
пази ги, живи, здрави да се върнат!“
Като евреите прогонени, напускащи Египет,
сбогуват се и тръгват, без да се обърнат.
Пътуват дълго към земите обетовани,
готови всичко свое да дадат,
изгарящи зад себе си мостове, спомени,
да не оставят лесен път назад!
И ги поглъща лаком, равнодушен свят,
и чуждо слънце грее над главите им,
със чужди хора чужди хляб делят,
и е далеч земята на бащите им.
Земята на бащите им, разкъсвана и смазвана
от варвари, нарекли себе си велики сили,
децата си не може вече да опазва…
И точат се кервани към земите изобилни.
И не казвайте, че мойта скръб е ялова,
че силите велики връщат радостта и вярата!
Повярвайте това са силите на дявола
и пътят на децата ни е път при Минотавъра.
Мина Карагьозова
ОБЕТОВАННАЯ ЗЕМЛЯ (перевод с болгарского языка на русский язык: Валерий Латынин)
Уехала в Америку сестра.
Мне за сестрой теперь не присмотреть.
Чтоб вместе ехать, я уже стара,
и молодая, чтобы умереть.
Мне доживать в ограбленной стране,
которая как будто бы вольна,
но варварским влиянием извне
до стадии руин доведена.
Вновь караваны нищие идут,
омытые слезами матерей,
им горсть земли родители дают
и молятся об участи детей:
„О Матерь Божья, от беды храни
и вороти живыми наших чад…“
Но дети смотрят в будущие дни,
на Родину больную не глядят.
К обетованной тянет их земле,
готовы все за рай земной отдать,
сжигают за собой мосты во мгле,
чтоб о пути обратном не страдать.
Их поглощает мир, что глух и слеп.
Чужое солнце светит им в лицо.
За океаном делят черный хлеб
и далеко от них земля отцов.
Земля отцов раздавлена нуждой,
ей варвары навязывают быт,
и дети едут к дальней и чужой,
когда своя не может прокормить.
Не говорите, что бессильны мы,
а мир глобальный детям шанс дает.
Поверьте – это силы сатаны
и к Минотавру этот путь ведет…